През 1881 г. от 14 620 православни 6 714 са българи,
през 1888 г. от 15 780 българите са 8 449; през 1893 г. от 18 095 православни
10 580 са българи и през 1901 г. от 25 797 православни жители на Варна
15 601 са българи. През 1901 г. източноправославните жители на Варна представляват
66% от населението. От тези 66% българите представляват 44,49%, а към Цариградската
патриаршия гърци са 16% и гагаузи 4,26% (1 428 души).
Мюсюлманите намаляват значително след Освобождението
поради миграцията. Между 1888 и 1893 г. няма спад и дори се наблюдава незначително
увеличаване на мюсюлманите. През 1881 г. те са 8 103 души; през 1888 г.
- 7 006, а през 1893 г. - 7 295. Но в началото на ХХ век тенденцията на
намаляване на мюсюлманите вече е трайна, което А. Иширков обяснява не с
интензивни миграционни процеси, а - с малък естествен прираст. Не всички
мюсюлмани обаче са турци. Например през 1901 г. от 6 065 мюсюлмани (17,34%)
турци са 4 454 (13,04%), татари са 948 души (2,7%) и цигани 493 (1,41%).
До края на XIX век във Варна има 30 молитвени дома, от които само два са
български православни, пет гръцки, един арменски, един протестантски, един
католически, две синагоги и 18 джамии. Освен храмовете всяка религиозна
община поддържа училища и читалища. През 1889 година Варненската община
публикува някои статистически данни за града, според които във Варна има
6 български училища с 24 учители и 1 000 ученика, 7 гръцки с 27 учители
и 1000 ученика, 2 арменски с 4 учители и 255 ученика, 2 еврейски с 4 учители
и 120 ученика и 13 турски с 19 учители (от които една жена) с 650 ученика.
От тези 13 турски училища едното е Руждие (главно).
В качеството си на училищен инспектор през периода
1890-1894 г. Иван Церов дава подробни сведения за тогавашните варненски
училища. Първите български училища са построени през 1879 г., 1882-1883
г., 1887 и 1889 г. През 1887 г., когато е издигнато третото по ред училище
са именувани съответно: "Св. Методий", "Св. Климент" и "Св. Кирил", а през
1889 г. е издигнато "Св. Наум".
Гръцките училища датират от времето на митрополит
Йосиф. По негов почин са построени едно мъжко трикласно училище през 1840-1841
г. и едно първоначално през 1845 г. Гръцкото девическо училище е построено
през 1863 г. с доброволни пожертвования на гърци и българи. От инспекторските
ревизии Ив. Церов има възможност да сравнява предимствата на българските
и гръцките училища. Наблюденията му са, че българските училища имат по-добра
материална база и добре подготвени учители. Особено е впечатлен от ръкоделията
в гръцкото девическо училище, докато в трикласното мъжко училище изключително
внимание се обръщало на гръцкия език, старата гръцка история и митология.
Според Иван Церов това са причините, поради които гагаузите предпочитали
да пращат момчетата си в български училища, а момичетата - в гръцки. Сравнявайки
битовите условия Ив. Церов приравнява арменските с гръцките училища. Той
посочва, че основната им мисия е "да възстановят арменския език между арменците
във Варна, тъй като последните бяха съвсем изгубили бащиния си език и говореха
само турски".
Измежду всички небългарски училища Иван Церов
поставя на първо място в качествено отношение еврейските училища, а на
последно - мюсюлманските (10 турски и 3 татарски). За последните той пише
с възмущение: "Покъщнина нямаха никаква, та учениците седяха на голи рогозки
или върху наредени около стените дълги дъски. Учителите бяха пълни невежи
по работата си и своята задача те виждаха главно в наказателни мерки -
да удрят с дълъг прът онези ученици, които не четяха урока си високо. Тъй
шумният ехтеж от общото четене трябваше да оглася околността, че да се
знае от всекиго, че учителят върши работа (при ревизията си изхвърлих тия
пръти)."
Единствено Руждието правело впечатление на изискано
учебно заведение. В него се преподавало вероучение, турски език, български
език, френски език, аритметика, география, турска и всеобща история. К.
Иречек, който като министър на народното просвещение познава училищните
проблеми след Освобождението, пише, че варненските турци "имат добро, по
модерен начин наредено висше училище (руждие), което се управлява от един
учен турчин, родом от София, който говори плавно френски и български".
През 1893 г. българските училища вече са 8 (2
държавни гимназии и 6 основни училища) с общо 47 учители и 1 390 ученици.
Гръцките училища са 7 (едното е трикласно) с 23 учители и 1 102 ученика;
2 арменски училища с 6 учители и 304 ученици; 2 еврейски училища с 8 учители
и 148 ученици; 9 турски училища, от които едно главно - руждие, с 14 учители
и 437 ученици. Прави впечатление, че за периода 1889 - 1893 г. само българските
училища се увеличават с 2, учителите почти се удвояват (с 23), както и
при учениците е чувствително увеличението (с 390). Броят на арменските
и еврейските училища не се променя, но нараства броят на учениците и съответно
и на техните учители. Като количество и гръцките училища се запазват, но
учениците в тях намаляват, което се отразява и на учителския състав. Най-значителен
спад се наблюдава при турците: училищата им от 13 стават 9, а също така
и техните ученици и учители намаляват значително.
Броят на училищата обаче не показва размерите
на грамотност. От таблица N 3 се вижда, че най-голяма е неграмотността
при турците и татарите. Най-висока грамотност има при гърците. За 1905
г. тя е 61,28%, а при българите 60,45%. По-голямата грамотност при гърците
се дължи на грамотността на гъркините - 51,61%, а за българките е 48,12%.
У гръцките гагаузи грамотността е 51,64%, у турците - 29,90%, испанските
евреи 54,64%, у немците - 65,15% (между тях 106 евреи), у арменците 51,39%,
у турско говорящите арменци 34,50%, у татарите - 19,37%, у турците - 14,31%.
Прави впечатление голямата неграмотност при турците,
въпреки че имат най-много училища в града. Особено малък е процентът на
грамотност при туркините. Тенденцията е бавно повишаване процентът на грамотното
население. През 1888 г. почти една трета са грамотните (7 790 грамотни
срещу 17 466 неграмотни); през 1901 г. половината варненци са неграмотни
(17 483 грамотни срещу 17 439 неграмонтни); през 1905 г. вече броят (20
179 души) на грамотните надхвърля, числото на неграмотните (17 238). |