А. Иширков в специално за Варна изследване през 1904 г. анализира средногодишния прираст за периода 1881 - 1901 г. Посочва, че средногодишният прираст е 2,13%, който обаче не е равномерен. За времето между двете първи преброявания (1881-1888) средногодишният прираст е само 0,41%, което се дължи на мюсюлманското изселване.
Подробни сведения за турската емиграция през Варна след Освобождението дават френските вицеконсули. Мюсюлманските изселници напускат Варна най-вече с австрийски кораби. Особено интензивен е този процес през 1879-1880 г. На 8/20 май 1879 г. Е. Боасе пише в донесението си, че от Константинопол в продължение на няколко месеца пристигат във Варна около 5 000 уволнени редифи (запасни войници). "Те се връщат във Варна, пише френският вицеконсул, за да вземат семействата си и да ги отведат в Турция". През 1879 година ежедневно няколко австрийски кораба циркулират между Цариград и Варна, обслужвайки само турски емигранти. Изселването на мюсюлманите придобива мащаби, предизвикващи опасения сред варненските търговци на дребно, че ще спадне оборотът им през 1881 година поради загуба на кленти.
На 17/29 октомври Е. Боасе докладва, че "емиграцията се увеличи от известно време в значителни размери". "Мюсюлманските жители успяха да продадат реколтата и имуществото си и да емигрират." В същото донесение е дадена статистика на мюсюлманите, напуснали Варна с австрийски кораби за времето от 20 август/1 септември до 17/29 октомври 1879 година:

За времето между двете първи преброявания на населението (1881 -1888) средногодишно 2,3% от турското население напуска града, докато числото на заселниците с малко превишава този процент. Между следващите две преброявания (1888-1893) средногодишният прираст е 2,60%, което вече се дължи на по-слабото изселване и значителното прииждане на хора вън от Варна. За периода 1893-1901 година средногодишният прираст е 2,99%, заслуга за което има, освен икономически фактори, и масовото преселване на арменци от Мала Азия и Цариград след кланетата през 1894-1896 година.
Посоките на миграционните процеси са изселване на турци и татари до края на XIX век и на гърци в началото на ХХ век. Прииждат българи, арменци и евреи. Това твърдение се потвърждава от посочената статистика. Имайки предвид незначителния брой на българите във Варна преди Освобождението, тяхното нарастване е впечатляващо.
Трудно е да се посочи точното число на българите по време на Освобождението. За първите градски избори през ноември 1878 година, съгласно "Временните правила за избори на градски и окръжни съвети" е извършено преброяване на дворовете. Според параграф 25 на 50 двора трябва да се избира един гласен. На 14 ноември 1878 година гърците оспорват правото на българите да имат 12 гласни, защото във Варна нямало 500 български къщи. Според А. Иширков Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи. Твърде незначителна част представляват тези 3 - 4 000 българи сред 21 000 население. На 1 януари 1881 година българите са 6 714 (4 478 мъже и 2 236 жени). От тези 4 478 мъже 2 057 са войници и следователно до 1 януари 1881 година във Варна се преселват около хиляда българи. Като количество не са особено много, но мнозинството от тях са с много добро образование или с много големи амбиции. Такива са Кръстьо Мирски, Михаил Колони, Георги Живков, д-р А. Пюскюлиев, поборници като Върбан Папанчев, Иван Кавалджиев, Петър Мишайков, капитан Петко Войвода, бесарабци като Михаил Паничерски, Павел Калянджиев, Алексанъдр Дякович и др.
И възрастовата структура показва Варна като град с интензивни миграционни процеси. Средно около 30% от населението е на възраст между 15 и 30 години. Статистиката показва, че числото на родените извън страната е много голямо, което се обяснява с прииждането на много хора като сезонни или други работници за по-продължително време. Голям е делът на чуждите поданици, нещо характерно за един морски търговски център. Сравнявайки броя на чуждите поданици в Русе, Варна, Шумен и София на базата от преброяването на 1 януари 1881 година, М. Сарафов посочва, че те са най-много във Варна - 10%. И по-надолу авторът отправя предупреждение: "Всеки усеща какво можем да очакваме от морското си пристанище, напълнено с чужденци, които на всяка минута се ловят за капитулациите!" Действително претенциите на резидиращите във Варна западни вицеконсули за прилагане на Капитулациите създават големи проблеми на местната администрация.