Развитието на Варна от средата на ХIХ век е тясно свързано с износа по море на храни. Ст. Кабакчиев дава обобщено описание в своите спомени: "Главната търговия във Варна беше със зърнени храни. Износът на всички храни от Разградско, Джумайско (Търговищко), Шуменско, Провадийско, половината от Делиормана, Добричко и Варненско се изнасяше през Варна. Крупните търговци на този износ бяха иностранни гърци. Изнасяха и някои турци с малки кораби с комисионна или за своя сметка. Почти до края на 1854 г. параходите, които циркулираха между Варна и цариград бяха три в седмицата. В 1854 г. почна да циркулира и един френски. Имаше и второстепенни търговци на храни, но те купуваха и продаваха на място. Прекупчици (месити) между едри и дребни житари бяха повечето иностранни гърци. Посредници (зайкоджии) селяни и търговци бяха много, те бяха повечето турци и гагаузи. Много колари, работници и лодкари се препитаваха от житната търговия. Валсови брашна произвеждаше в своята парна мелница французина Шарно. Търговията с вълна беше в ръцете на Адолф и Мариас Тедески. С износ на сирене и масла се занимаваха местни турци. Подобни стоки от вътрешността на страната минаваха и изпращаха за Цариград чрез комисионери. По-крупни търговци на колониални стоки имаше само трима, но и техният пазар беше само града и околността му. Бакали имаше много, но те държаха най-долнокачествена стока, каквато купуваха селяните и работната класа."
Социално-икономическият облик на Варна след Освобождението се определя от два фактора - търговията и превръщането на града във военен и административен център. В краеведското си изследване А. Иширков отделя специално място на "Варна като център на съобщения и търговия". С подробни статистически данни е илюстрирано развитието на Варна като най-голям вносно-износен център за страната.
Десет години по-късно с протокол N 7 от 7 март 1914 г. Варненската Търговско-Индустриална камара приема "Мемоар върху положението на гр. Варна след Букурещкия мир". В уводната му част е обобщено развитието на града след Освобождението: "Търговското предназначение на Варна, ако и да е признавано във всички времена, се очертава в най-релефна форма след Освобождението на България. Веднага след тоя политически акт се започва силен прилив на търговци от вътрешността на страната към Варна. Числото на търговците безспирно растеше и всяка изминала година регистрираше маса нови търговски фирми."
"Държавата също не стоеше. Тя живо се намеси в търговското развитие на Варна и даде своята мощна подкрепа за по-бързото заемане положението, което самата природа й е определила. Резултатите не закъсняха. Те са крайно задоволителни. Размерите както на вноса, тъй и на износа бързо се увеличи. Вносът през Варна от 10 548 000 лева в 1880 г. се увеличи на повече от 50 000 000 лева през 1911 г., а износът през същите години от 8 400 000 лева достигна на повече от 35 000 000 лева." По-нататък в документа е посочена статистика, доказваща, че през пристанището на Варна минава средно около 1/3 от целия внос на България и около 1/5 от износа. Търговският портрет на Варна след Освобождението няма да е завършен без впечатленията на К. Иречек. Той не само е свидетел на тези процеси, но и участник в управлението на държавата. През 1881 и 1884 г. посещава града за по-дълго време и има взъможност за сравнения и наблюдения. Според него Варна е процъфтяващ град. "Като главно морско пристанище на княжество България, пише в "Пътувания по България", Варна придоби голяма търговска въжност. В 1884 г. през Варна е внесена в България стока на стойност 14 1/2 милиона (в 1881 г. 19 1/4 млн.) лева; главно място заемат памукът, манифактурите, солта, желязото, медта, оризът, захарта, кафето, спиртните питиета, газта, най-много от Англия. Същевременно износът, главно на жито и царевица, е възлизал на 9 324 403 (в 1883 г. - 12 693 773) лева." М. Сарафов посочва, че постъпилото мито във Варненската митница за 1880 г. е 25,1%, а за 1881 г. е 32,5%. "От тук се вижда, обобщава той, важността на варненското пристанище за нашата търговия. Едната третина от внесените в княжеството стоки и повече от една четвъртина на изнесените е минала през Варна." За мащабите на княжеството тези цифри са впечатляващи. Анализирайки стокооборота за 1880 и 1881 г., М. Сарафов заявява, че житото, царевицата и виното се експортира от страната главно през Варненската митница. Известният наш статистик Кирил Г. Попов в специална статия анализира особеностите на стокооборота: "Търговията на Варненската пиаца е едра търговия. В това отношение Варна няма конкурент в Княжеството. Депозитите на Варненското тържище са най-едрите депозити в България. Самият вид на стоката, вносната, която влиза през Варна, налага това, като условие на конкуренцията. Такива стоки са например колониала, евтината манифактура, галантерията и др. Най-крупните търговски сделки и спекули се падат на Варненската пиаца. И търговския район на варненския пазар отчасти налага това. Именно обширността на тоя район изисква едра складирана стока."
Животът в целия град е нагоден да обслужва едрата морска търговия. Преди Освобождението не се развива особено местната индустрия. В своите пътеписни очерци Ив. Богоров пише на 27 януари 1867 г. за Варна следното: "...Изобще, тия хорица немат никаква индустрия, всичко, щото е за облекло, закачи от риза до обуща, все се купува от вън". Това състояние не търпи особени промени след Освобождението. През 80-90-те години на XIX век занаятите и индустрията във Варна се развиват дотолкова, колкото да обслужват само градското население. Техните изделия не са предназначени за износ, поради което във Варна не се организира нито седмичен, нито годишен панаир. От друга страна бързото увеличение на варненското население увеличава потребностите от занаятчийски изделия, поради което след Освобождението нараства броят на занаятчиите в града. Това може да се проследи в публикуваните резултати от първото преброяване на населението на 1 януари 1881 г.:
 

Таблицата дава обобщени данни за броят на занаятчиите по браншове. Конкретно за всеки занаят е дадено в приложение N 4.
Занаятчийското производство, макар и да играе ограничена роля само на местния градски пазар, според броя на заетите лица на 1 януари 1881 година водещи в града са занаятите, следвани от търговията, земеделието и скотовъдството. Според изследването на П. Китипов и Ст. Цонев "За промишленото развитие на гр. Варна от Освобождението до началото на ХХ век" броят на самостоятелно управляващите даден занаят майстори нараства:
N: Занаяти         до дюкяни 1878 г.  заети лица  на   1 самостоятелни януари помощници 1881 г. всичко 
1 обущарство 70 140 204 31 235 
2 терзийство (абаджийство) 18 80 185 52 237 
3 дограмаджийство 9 20 36 5 41 
4 коларство 10 22 22 2 24 
5 мутафчийство 3 12 12 7 19 

Както се вижда от приведената таблица броят на обущарите до 1878 година нараства от 70 на 204 през 1881 г.; на терзиите и абаджиите от 18 на 185; на дограмаджиите от 9 на 36 и т. н. Същевременно броят на заетите в производството помощници намалява спрямо броя на самостоятелните майстори. Следователно нововъзникващите занаятчийски предприятия са дребни и в тях собствениците много рядко ползват труда на помощници. Така от общо 204-те самостоятелни майстори обущари през 1881 г. са използвани само 31 помощника, от 185-те терзии - 52 и т. н. Явно в града през 1881 г. господства дребният стокопроизводител, щом на 4 300 самостоятелно упражняващи дадента професия се падат 1 402 помощника. Най-значителни по броят на работните места тогава са бирената, макаронената, содолимонадената и няколкото спиртоварни фабрики. Първото индустриално производство във Варна е производството на бира. Преди Освобождението е непозната, но веднага след това започва да се търси. Според сведенията на производителите, събирани от П. Китипов, бирената фабрика произвеждала бира само през летните месеци с 10 до 14 души. През 1882 г. във Варна е открита фабрика за сода и лимонада. Новото питие се търсело и наскоро се появили още няколко работилници. Обект на по-мащабна стопанска дейност е обработката на тютюн. Преди Освобождението добиването на тютюн, преработката и продажбата му се извършват свободно и не са контролирани от държавата. Тютюнът за продажба е нарязван ръчно на специални ножове и продаван непакетиран, на ока. Първата тютюнева фабрика е на Махмуд Кримски, открита през 1860 г., а през 1881 г. пакетите цигари са украсявани с картината "Свободна България", разказват съвременици. През 1867 година Коста Авгериниди основава тютюнева фабрика "Момиче". Той управлява фабриката си чак до смъртта си през 1921 година, след което - неговият син Михаил Авгериниди.
Като голям лозарски център, във Варна се развива производството на спиртни напитки. Едрите лозари, притежаващи по няколко десетки декара лозя са и кръчмари. Кръчмари, като Андон Карабатак, бащата на Антон Страшимиров и много други, произвеждат вино и ракия само за своите кръчми. За баща си А. Страшимиров пише, че "спечелил пари, построил си дом, накупил лозя и накрай отворил кръчма с дълбока изба и с постройка за варене на ракия". Освен кръчмарите, има и друга категория производители на спиртни напитки, притежаващи големи изби и средства за произвоството на големи количества разнообразни спиртни напитки за търговия на едро.
Липсата на пристанищни съоражения и техника след Освобождението дават работа на хиляди колари, хамали и лодкари. Стоките са транспортирани с каруци до кея, където хамали ги прехвърляли в плоскодънни лодки, мавуни, а след това от мавуните товарът е прехвърлян в открито море на корабите. Дори може да се говори за специализация сред хамалите:
"Край пристанището обръщат вниманието на пътника хамалите за големи тежести. Това са малоазиатци със строги черти и силно развити мускули. Техните крака са същи стълпове. На гърба си носят един вид самар, върху който се поставя буре, пълно с дървено масло, бала с прежда, сандък с гвоздеи и др. Товарът, чиято тежест надминава сто оки, се крепи грижливо чрез сгънатото тяло на хамала, а краката пристъпят твърдо и сигурно."
"Съвсем друга картина представляват хамалите, които товарят корабите с житни храни. Те са местни жители, весели, леко облечени, повече боси. С шум и голяма бързина отнасят те от колата на скелята чували, пълни с храна и ги изсипват сръчно в мавуни и бяга наново към колата. Гребци откарват привързаната лека лодка за мавуна при парахода, който спира около един километър далеко в морето. Там други хамали, наредени в три реда: едните в мавуната, привързана вече към кораба, вторите - на дъска, спусната от кораба и третите на самия кораб претоварват храната. Най-долните пълнят кошове с храна и ги хвърлят към втората редица; втората редица ги хваща и чевръсто ги препраща на третата, която ги изсипва в кораба и хвърля назад празните кошове. И това се продължава по цял ден с голяма бързина."
Само пристанището дава поминък през 90-те години на XIX век на около 2 000 души. Тъй като работата има сезонен характер, основното занимание на местните пристанищни работници е лозарството. Това се отнася най-вече за гагаузите и арменците. Освен тях до периода на войните идват от Мала Азия анадолски селяни да работят на пристанището във Варна.
Другото съсловие, което намира поминък в търговията са самите търговци. Вътре в това съсловие се наблюдава и специализация, и силна диференциация. Според вида на стоките, търговците са специализирани на житари, колониали, галантеристи и т. н. Според мащабите на търговската дейност търговците биват ангросисти, месити (комисионери), праматари и бакали, ханджии, кръчмари. Търговската кариера обикновено започвала с писарска длъжност в кантора, минавала през комисионерството и ако имал качества, късмет и капитал, човек можел да стане ангросист.
Ето как ги описва проф. Ц. Калянджиев: "Когато посещавате скромните и сгушени кантори на тогавашните ангросисти, виждахте ги седнали пред техните масички, натрупани с мостри от жито или други вносни стоки. Най-типичното зрелище обаче бяха стълбовете от златни монети - лири, наполеони и др., откровено стоящи на същата маса." 
Не малко съсловие са кръчмарите и кафеджиите. Само броят на питейните заведения във Варна според А. Иширков бил около 300. Ако едно заведение се обслужва от 4-5 човека , то това съсловие брои не по-малко от 1 500 души. Според статистиката от 1 януари 1881 г. търговците във Варна са 1 371, от които най-много са бакалите (449), следвани от колониалите (267), търговците на вино (167), на тютюн (77), на манифактурни изделия (69), на метали (68) и др.
На 1 януари 1911 г. общият брой на занимаващите се с търговия варненци е 8 645 души. От тях най-многобройни са търгуващите с храни (2 859), следвани от заетите в хотелите, кафенета (2 238) и комисионерите на трето място (1 066). Харалан Николов, дългогодишен председател на Варненската търговско-индустриална камара и на управителния съвет на Варненското търговско дружество през 1910 г., прави интересно сравнение между варненските и русенските търговци. В това сравнение Русе е градът с по-висока култура, защото русенецът имал по-голями изисквания към храна, облекло, жилище. На варненските търговци липсвал вкус и умение, а и не отдавали особено значение на интериора. Една турска поговорка много добре илюстрирала начинът им на мислене: "Мед да имаме ние - мухите ще дойдат и от Багдад".
Това характеризира неподвижността на варненския търговец. Според Хар. Николов той е суров със своите клиенти и съобразявайки се само със своите сметки, не търсел възможности за психологическо въздействие. Примитивен възглед, който струвал скъпо на самия търговец. Нововъведенията го плашели, защото стрували пари, а това било в разрез с патриархалната представа за сериозен търговец. За да не си спечели име на прахосник, той се е страхувал от разходите по реклама. Примитивен, скромен в частния си живот, свенлив в обществото, той смятал за твърде голяма нескромност излагането на своето име във вестниците или плакати. По същите съображения варненския търговец избягвал и кредита. На почит във Варна били тези, които не ползвали кредит, а с цената на огромни ограничения и икономии трупали капитал. Това естествено ги отдалечавало от риска и големите печалби. "Във Варна и днес (1906 г.) още ще забележите патриархалният обичай между търговците да си заемат за няколко дни суми от по няколко десетки хиляди левове без никакъв подпис".
Колкото и да са примитивни тези нрави от гледна точка на модерната пазарна икономика, те говорят за непоквареност, честност и прагматизъм. Според Х. Николов ориенталският манталитет на Варна се дължи на Цариград, а европейският манталитет в Русе - на Букурещ и Виена, където са извършвали търговските операции от единия и другия град. Ив. Богоров свидетелства в своите пътеписни очерци, че още преди Освобождението "Варна е за Цариград най-близний пазар, от който ся изпращат всякой ден требни нечта като жито, брашно, пексемет, масло и сирене, кокошки и яйца..."
Ето защо двигател на промените във Варна след Освобождението не са местните търговци, а придошлите отвън. Патриархалният манталитет естествено поставя варненските търговци в средите на консервативно мислещите. Те са дистанцирани и в партийно-политическия живот. Двигател на промените във Варна стават чиновниците, хората със свободни професии, адвокати, лекари, които се заселват през 80-90-те години на XIX век.
Занаятчийското производство има ограничена роля само на местния градски пазар. С разрастването на Варна се увеличава броят на занаятчийските производители в сферата на строителството, стоките за бита и хранителните изделия. През 1881 г. във Варна преобладава дребния стокопроизводител, а по-едрите промишлени предприятия все още са малко. По-значителни, според броя на работниците, са бирената, макаронената, содолимонадената и няколко спиртоварни фабрики.
Поради това обществените среди на занаятчийското и промишленото производство не играят някаква самостоятелна роля в обществено-политическите процеси. По светоусещане те не се различават от средните бакалско-кръчмарски слоеве.