Съществуващите изследвания за освобождението на Варна, за Временното руско управление и за развитието на града до войните не разглеждат тези проблеми. Не е достатъчно проучен въпросът как проводниците на двете национални каузи, българската и гръцката, посрещат Освобождението във Варна и каква е ролята им в изграждане на новата държава.
Макар и малцинство, тъкмо българите във Варна се подготвят за посрещането на руските войски. Това става когато Долнодунавският отряд, под командването на ген. л-т. Цимерман, извършва десант на 22 април 1877 г. В дома на Янко Славчев се провежда съвещание за предстоящото посрещане на освободителите. Той е един от най-активните дейци на Българската община във Варна. Янко К. Славчев (9.VIII.1841-3.V.1927) е роден в град Търново. Произхожда от търговски род. Баща му Костадин х. Славчов известно време е живял в Цариград и търгувал чрез Варна с колониални и манифактурни стоки. През 1865 година Янко Славчев се заселва във Варна при своя сродник комисионера Никола Георгиевич. В неговата кантора започва като писар. След половин година, благодарение владеенето на италиански и френски език, става агент на Английско параходно дружество Morton Bell. През 1868 година започва самостоятелна търговия като комисионер. Търговските му успехи го издигат до член на тогавашния търговски съвет (тижарет). Заедно с други български търговци като Велико Христов, Хар. Левтеров, х. Христаки Стоянов, Смилов, братя Георгиевич, х. Рали, Христо Попович, х. Стамат и др. всеотдайно работят за учредяване на Българската църковно-просветна община.
На съвещанието присъстват десет българи, между които: свещеник Христо Върбанов, Андрей Астарджиев и др. "Определихме тричленна комисия, която да отиде в гр. /Хаджиоглу/ Пазарджик (Добрич), за да узнае цветовете на руските знамена, също и на българските. Друга комисия да събира пари за разноските да купи платове и дървета за триумфалните врати..." Приготовленията стават в Българската община, където се помещават едновременно храмът "Св. Архангел", мъжкото и девическото училище. Гърците осведомяват властите за дейността на българите, в резултат на което са настанени в същата сграда турски войници. През януари 1878 година тези войски са изпратени да отбраняват Добрич. На 26 януари турците изоставят града и отново се връщат във Варна. Гърците отново се опитват да внушат на властите, да разквартироват войници в българската община, но след протеста на свещеник Хр.Върбанов, този път те са настанени в гръцката църква "Св. Никола".
На 31 януари 1878 година в Одрин е подписано примирие между воюващите, а на 3 февруари е освободен град Провадия. През месец февруари започват преговори между руското и турското командване в Североизточна България. Преговорите са за освобождаването на Русе и Силистра и не става въпрос за Шумен и Варна. Едва в Санстефанския договор, в член VIII, се споменава, че трябва да се сринат крепостите на Варна и Шумен, но без да се посочват сроковете за това и кога турските войски да напуснат. Липсата на конкретизация дава възможност на Османската империя да прави опити за задържането им. Тези опити са подхранвани от английската дипломация, която подбужда гръцкото население да изпраща "махзари" с искане градът да остане или в чертите на империята, или да се обяви за свободен град. Вестник "Зорница" цитира английския "Л. Хералд", че "жителите на Варненския санджак изпратили в английското посолство в Цариград прошение с 15 000 подписа, щото санджакът да не бъде присъединен към България, тъй като една десета от населението била българска, а останалата част - турци и гърци."
Безплодните преговори за Варна и Шумен, които се водят от март 1878 г. са повод гъркоманите да предприемат подобни инициативи. Тези преговори се пренасят на Берлинския конгрес, където е поставена алтернативата - Софийският санджак срещу Варна, или срещу земите по течението на реките Места и Струма. На 24 юни 1878 година Берлинският конгрес решава Османската империя да предаде Шумен и Варна на руските войски. След два дни, на 26 юни, са подновени в Цариград руско-турските преговори за тези крепости. Със заповед N2030 от 30 юни 1878 година гененерал Ед. Тотлебен назначава за руски пълномощник в преговорите и за комисар по освобождението на Варна и Шумен генерал лейтенант Аркадий Дмитриевич Столипин.
Вероятно в края на юни митрополит Кирилос и ръководството на гръцката община се отказват от амбицията за откъсване на Варна от Княжеството и започват да работят върху възможността за специален статут на Варна като автономия или свободен град. Под ръководството на митрополит Кирилос, опирайки се на обстоятелството, че град Варна и прилежащите му села са в диоцеза на Цариградската патриаршия, правят опит да прехвърлят собствеността на православното църковно имущество върху кралство Гърция. Тези намерения не остават тайна за Българската община, която търси съдействието на резидиращия в Добрич губернатор генерал майор Иван К. Кишелски. Първият варненски губернатор е българин по произход на руска военна служба. Иван Попкиров Кишелски (1826-1880) е роден в Котел в семейството на свещеник Киро Хараламбов. Учи в гръцко училище в Куручешме, Цариград, и във военно училище в Русия. Завършва II-ра Киевска гимназия (1847-1851). На 5 октомври 1851 година Иван Кишелски постъпва в математическия факултет на Киевския университет "Св. Владимир", където следва на т. нар. "професорска издръжка" до 1853 г. По време на Кримската война е преводач в главния щаб на руската армия, а след войната постъпва на руска военна служба. Ординарец е на генерал Хрулев при обсадата на Севастопол. През 1856 г. разработва проект за създаване на организацията "Безсмъртно братство". През 1857 година пътува из България с разузнавателна цел. Служи в Кавказ и Одеса (1858/1868). Подпомага организирането на български чети и поддържа връзка с революционните дейци в Румъния. Изпращан е с мисия от руското правителство до Букурещ (1868) и Белград (1876) по българския въпрос. По време на Руско-турската война е на разположение на княз Черкаски и на Временното руско управление в България. Член е на московския славянски комитет. Той е първият българин, достигнал до чин генерал в руската армия. Затова варненските българи се осмеляват на 7 юли 1878 г. да отидат в Добрич и да му връчат протест: 
"Долуподписаните имаме чест да съобщим на Ваше Високопревъзходителство, че няколко от нашите съграждани са събрани в тукашната гръцка митрополия под председателството на Варненския гръцки деспот, като съставили една комисия, която щяла да хариже - завещае - на Атинския гръцки университет всичките градски имущества, които принадлежат на всички жители, както на града, тъй и на санджака Варненски. Тия имущества са именно: два манастира, лозята, нивята, две воденици, една баня, три магазии, няколко дюгени, три къщи, училищата и църквите. Понеже тези богоугодни заведения са направени с помощта на всичките християни на града и санджака, при туй защото всичките тези притежания принадлежат на своите истински притежатели - на жителите на град Варна и санджака му - то покорно молим Ваше Високопревъзходителство да благоволите и разпоредите щото такова едно неправилно подаряване да се запрети при потребните власти." 
В тази подписка се четат имената на Яни Праматарев, Христо Иванов, Моско Петров, Щерю К. Патриков, Никола Ангелов, свещеник Христо Върбанов, Андрея Астарджиев, Николай Праматаров, х. Дечо Василев, Иван Божков, Енчо И. Кацов, Петър Радгов Юшенлийски, Г. М. Анков и др. Протестът е подписан само от 120 "жители на Варна и цялото окръжие". Може би хората са се страхували, защото Варна е все още в турски ръце. На 6 юли 1878 година Шуменската крепост е предадена на ген. л-т. Столипин, а турската редовна и нередовна войска се оттегля във Варна. С нея Фазлъ паша има намерение да атакува руските позиции край село Теке, недалеч от Балчик. Стигнало се дотам, че подчинените му офицери поискали писмена заповед, че акцията е на негова отговорност. Бойните действия не са подновени.
Турските власти се обръщат не към гръцкия митрополит Кирилос, а към българския свещеник Христо Върбанов, като глава на българите, да поеме битовото устройство във Варна на ген. л-т. Столипин. Първата вечер ген. л-т. Столипин нощува в руския параход "Константин Велики", а след това е настанен в къщата на Янаки Жеков. Той е един от най-актвните радетели за "българщината" във Варна преди Освобождението. Янаки (Иван) Жеков (III.1819-11.IX.1904) е роден в град Ямбол. По време на Руско-Турската война, през 1828 г., семейството му се изселва в Болград. По климатически съображения през 1829 г. се преселват в с. Девня, а от 1830 г. живеят във Варна. Я. Жеков бил даден за слуга на манифактурния търговец Панайот Мелиди. След време Янаки Жеков успява и открива свой магазин за манифактурни стоки до кръчмата на Андон Карабатак. Радетел е за "българщината" във Варна и касиер на българската църковно-просветна община. Янаки Жеков е член на настоятелството, управляващо манастира "Св. Константин" преди да се учреди Екзархията. За бунтовническа дейност срещу османската власт е осъден на обесване, но успява да се укрие. В неговия дом живеят ген. Столипин и ген. Кишелски. Срещу домът на Янаки Жеков е сградата на Българската община. Там е настанена руската телеграфна станция.
За хода на преговорите разказва свещиник Христо Върбанов. Фазлъ паша продължавал да упорства под претекст, че няма заповед от Цариград. Налага се ген. л-т. Столипин лично да отиде в Цариград и да донесе въпросната заповед. Едва тогава, на 27 юли 1878 година, идва Освобождението и за варненци. Начело на посрещачите са първенците на Българската община Велико Христов, Янко Славчев, свещеник Христо Върбанов и учителят Димитър Станчев. Той е един от активните дейци на Българското възраждане във Варна преди Освобождението.
Димитър Станчев (24.VI.1847-12.XII.1905) е роден в град Шумен. Учи в родния си град при Добри Войников. През 1870-1872 година е главен учител в българското училище в гр. Варна. По инициатива на Димитър Станчев и Стефан Деребеев е основано в началото на 1871 г. българско ученическо дружество "Просвещение" От 1872 до 1875 г. е учител в село Юшенли (Ботево). Там основава таен революционен комитет. За да се спаси от арест се скрива в гр. Добрич до 1877 г., но и там е в опасност и след неуспешен опит да получи убежище във Варна, прекарва 1878 г. в Провадия. Малко преди турците да предадат Варна на руските войски Димитър Станчев пристига в града. С пламенната си реч на 27 юли 1878 година той е един от официалните посрещачи на руските войски. Участник е в Сръбско-Българската война, а до края на живота си учителства във Варна.
След речта на Димитър Станчев е отслужена тържествена литургия в единствената българска църква "Св. Архангел Михаил". Сред тълпата е и невръстния Антон Страшимиров, който разказва: "На посрещането българите се бяха струпали пред своята черквица. Но все пак те бяха налице. А зад тях стоеше неизброима тълпа от гагаузи, арменци, евреи и гърци. Няма никога да забравя безкрайната върволица, която се заниза пред нас - върволица от гигантски коне и над тях тънки ездници, изгубени в гора от пики!"
На 1 август 1878 г., след като са заети крепостните съоражения, започва предаването на полицейските участъци. Отново ритуалът се изпълнява не от гръцки свещеник, а - от Христо Върбанов: "Турската войска излиза от участъка. Влизам, поръсвам участъка и след това влизат войските в него..." А канцеларията на околийския началник е устроена в къщата на друг деятел за българското възраждане във Варна - Яни Праматаров. Той е член на българската община от 1872 година.
Ръководството на гръцката община разбира, че ситуацията се изменя и променя тактиката си. След влизането на руските войски  във Варна, гърците търсят пътища да спечелят доверието им. Особено са активни при посещенията във Варна на императорския комисар княз Дондуков. Той отклонява техните покани.
На 15 август 1878 година генерал-майор Кишелски премества губернаторското седалище от Добрич във Варна. Скоро след това е освободен от тази длъжност и на 17 септември напуска Варна. Новоназначеният варненски губернатор, "действительный статский советник" Баумгартен се заема със сформирането на българската администрация. Той пристига във Варна на 5 октомври, така че изграждането на българските институции и администрация във Варна става през последното тримесечие на 1878 г. Преди заминаването си ген. м-р. Кишелски прикрепя към окръжния началник капитан Владимир Данилович Рончевски с цел обучение и без заплата тричленна комисия: Величко Домукчиоглу - председател и членове Петър Попович и Сава Доброплодни. Освен това ген. м-р. Кишелски оставя за приемника си писмо, с което препоръчва Сава Доброплодни за евентуално назначение в администрацията.
Сава Илиев Доброплодни (1820-1894) е роден в Сливен в семейството на учителите Илия и Трендафила Славови. Учи в Котел и завършва гръцкото училище в Куручешме, Цариград. Основател е на първото класно девическо училище в България през 1856 г. Учителства във Варна (1862-1864), Тулча (1864-1869), Силистра (1870-1872), Кюстенджа (1872-1875). От 14 септември 1878 до 1 февруари 1881 година е член-секретар и председател на Варненския окръжен съвет. След това отново е учител и окръжен училищен инспектор във Варна и Разград.
Баумгартен пристига във Варна от Одрин, където е бил вицегубернатор. Впечатленията наТодор Икономов от личността на Баумгартен изобщо не са ласкави. Представя го като "развратен, безчестен и граблив". Френският вицеконсул във Варна Е. Боасе също има неприязнено отношение към личността на губернатора. Когато встъпил в длъжността си на 13 април 1879 г. и се представил на губернатора, Баумгартен го посрещнал "облечен неглиже", защото забравил за аудиенцията. По този повод Е. Боасе настоява пред френския шарже д'афер в Цариград граф дьо Монтолон да издействува порицание.
Баумгартен довежда във Варна две личности: Димитър Бюсетил и Н. С. Черногорович, които владеели само гръцки език. Първият е назначен за помощник на началника на пристанището, а вторият - за управител на варненската митница. 
Контрабандата и злоупотребите на Дим. Бюсетил и Н. С. Черногорович скандализират българското население, което чрез специална депутация начело със свещ. Хр. Върбанов и Ив. Кавалджиев се жалва на 4 март 1879 г. на императорския комисар княз Дондуков, ген. Тотлебен и ген. Гресер. Последвалата ревизия от Главно управление на митниците потвърждава обвиненията на българите. На 3 януари 1880 година Варненският окръжен съд обявява за национално издирване Димитър Бюсетил, "обвинен в разни и многобройни злоупотреби, извършени заедно с бившия управител на варненската митница Н. С. Черногорович."
Тези неща не само накърняват авторитета на варненския губернатор, но и водят до конфронтация с българската общност. Хладните отношения с българските първенци, обаче, са компенсирани със сближаване с гърците. 
Все пак Баумгартен трябва да изпълнява нарежданията на централното управление. Преимуществено са назначени българи в губернската и окръжната администрация, съда, полицията и пощите. Българите са отдалечени главно от управлението на пристанището и митницата. Поради своята малочисленост варненските българи имат сериозни затруднения в изборните органи и в учебното дело. В първия случай не могат да съберат достатъчно гласове, а във втория - пари. Въпросът за българските училища във Варна е важен заради перспективата да се привличат децата на гагаузите. Митрополит Симеон, резидиращ в Шумен, е извикан от Баумгартен да дойде във Варна. Идвайки в града, той се залавя с уреждането на българското училище, като първостепенна и неотложна стъпка за утвърждаване на българското начало. Митрополит Симеон Варненско-Преславски (светско име Одисей Попниколов) (1840-1937) произхожда от гърчеещо се свещеническо семейство от гр. Бургас. Завършва духовната академия на остров Халки, където се сближава с иеродякон Григорий (по-късно Доростоло-Червенски митрополит). Посвещава живота си на българската църква и просвета. Ръководител на епархията от 1872 до 1937 година, член на Светия синод (1874-1913), негов председател (1888, 1902-1905), народен представител, председател на III ОНС.
В кореспонденцията си с Тодор Икономов от този период Митрополит Симеон се оплаква от липсата на средства. Като единствено разрешение на финансовите проблеми дядо Симеон вижда превръщането на българското мъжко и девическо училище в държавни. Негодува пред Тодор Икономов, че губернаторът Баумгартен проявява неразбиране към този проблем. Все пак през януари 1879 година Отделът за народно просвещение и духовни дела отпуска 4 000 франка за варненските училища, а за учебната 1879-1880 година мъжкото и девическото училище вече са държавни. 
Ако въпросът за българските училища намира някакво решение, то въвеждането на гражданското управление и провеждането на избори във Варна е значително по-сложен проблем. Той се усложнява от късното освобождаване на града и недостига на време, от една страна, и от друга - поради сложните взаимоотношение между гъркомани и българи. Според "Временните правила" за градски и окръжни съвети, които са издадени на 19 септември 1878 г., на 15 октомври 1878 г. трябвало да започне изборната процедура, а град Варна все още е бил във военно положение. 
На 17 октомври 1878 г. губернаторът получава секретен циркуляр N 11/3.Х.1878, с който се изисква от него да изпрати списък на българи, които биха могли да заемат длъжността окръжен началник. Месец след получаването му, на 18 ноември 1878 г., Баумгартен отговаря, че "българите във Варненска губерния съставляват незначителна част от населението и повечето са с посредствено образование", поради което не предлага никого.
Едва на 23 октомври 1878 година Баумгартен въвежда гражданско управление и назначава временни Градски съвет, Окръжен управителен съвет и Окръжен съдебен съвет. Градският съвет е в състав: Петър А. Попов - председател и членове: Янаки Буюклуоглу, Мехмед Ефенди, Ованес Апелян, касиер Моско Петров и писар Андрей Илиев.
Петър Атанасов Попов (8.II.1832-1894) е роден в с. Ново село, Разградско. Следва право в Русия. Занимава се с търговия в Цариград, където основава първото българско параходно дружество "Провидение" (1862-1865). От 23 октомври до 30 ноември 1878 година е председател на временния градски съвет. От 15 януари 1879 година заема поста младши чиновник за особени поръчения в губернската канцелария. Като такъв той е подчинен пряко на губернатора и основната му дейност е извършването на ревизии и проверки в новоизграждащата се държавна администрация.
От тримата членове на временния градски съвет само Янаки Буюклуоглу е българин, но е един от най-видните варненски гъркомани. Той е син на Буюклю Стоян от Калофер, който не само е гъркоман, но и един от ръководителите на гръцката община. Подписвал се Йоанис Стояну, а синовете му - пише професор Петър Ников - до 1934 година са се наричали Мистакидис, което е превод на турската дума "боюклю" - големи мустаци.
Равносметката е, че от екипа на временния градски съвет с българската кауза са свързани само председателят, касиерът и писарят. Касиерът Моско Петров е син на Петър Христов Иншпеков, който е един от основателите на българската община във Варна.
В окръжния съвет влизат: Сава Доброплодни - председател и членове Николай Парску, Мюлязим Халил Ефенди, член секретар Димитър Икономов; Окръжният съдебен съвет е в състав: председател Велико Христов, членове Петър Христов, Елефтер Пастиас, Ахмед Ефенди и секретар Иван Жеков.
На 23 октомври 1878 година, става приемането на Белидието (турския градски съвет) и имотите, които му принадлежат.
Явно, че е търсено представянето на по-големите етнически групи - турци, арменци, гърци и българи. Задачата на временните съвети е да проведат избори за редовни градски, окръжни и съдебни съвети. Тази задача е почти невъзможна за временната управа във Варна, която влиза в длъжност на 23 октомври, а съгласно "Временните правила" изборите за "гласни" трябва да станат на 1 ноември и същинските на 14 ноември. Според "Временните правила" изборите са двустепенни, като за първия етап избирателни права имат всички мъже над 20 години, неосъждани, български поданици и владеещи недвижимо имущество (изключение се допуска само за учители, търговци, занаятчии и за всички със средно и висше образование). Те избират така наречените "гласни". Гласни могат да бъдат само мъже над 30 години, които са грамотни и да са включени в избирателните списъци на гласните. Параграф 25 определя 50 двора да избират един гласен, което поставя варненските българи в неблагоприятна позиция. Повечето от тях живеят под наем в гръцки, гагаузки или арменски къщи. Самият губернатор живее в гръцка къща - на Стефано Пападопуло.
Предизборната борба се води главно между българи и гърци за спечелване гласовете на гагаузите. Вестник "Българин" пише, че гръцкият консул им раздавал гръцки паспорти, а от митрополията изпращали емисари и в околните села. Плашели ги, че ако Варна остане български град, всички стоки ще имат двойни мита - едно в Цариград и второ във Варна; българското правителство щяло да им наложи големи данъци; ще трябва да служат в българската войска и т. н. Но ако гласуват за гръцките кандидати, Европа щяла да отдели Варна от България в особено "Елино-Варненско княжество". От българска страна доказвали на гагаузите, че са славяни, а гърцизмът - враг на славянството и че гръцката митрополия ги използва за своите интереси: "Варна се съставлява от българско и гагаузко население, но последното е предадено от душа и тяло на гръцкият владика и на няколко погърчени българи... Гагаузите дават паричките си и по този начин служат за поддържане на гръцките училища, учители и църкви..." Тези факти се потвърждават от руския вицеконсул във Варна Теодосий Лисевич. В писмо от 22 януари 1879 година до руския дипломатически агент той прави характеристика на варненските депутати в Учредителното събрание. За митрополит Кирилос и за Щерю Анастасиади отбелязва, че са "гърци до мозъка на костите" и амбициите им са "тукашната община да съставлява в Княжеството Status in Stato".
На 14 ноември 1878 година са събрани гласните да проведат същинския избор. До гласуване не се стига, защото гръцките представители оспорват правото на българите да имат 12 гласни, "когато във Варна нямало и 500 български къщи и когато имали добрината да определят помежду своите гласни и 2 българи". Спорът станал много ожесточен и за да излезе от положението, полицмейстърът решава, по предложение на гърците, комисия от двама гърци и двама българи да направи нов опис на къщите във Варна. От това решение крайно недоволен е Баумгартен, защото гласните били избрани вече. Губернаторът заплашва спорещите страни, че ако на 16 ноември не изберат никого, той сам щял да назначи членовете на градския съвет. Митрополит Симеон също не е във възторг от идеята за ново преброяване на къщите. Той и неговите съмишленици тълкуват тази част от правната материя, че 50-те къщи са само обща пропорция, а не че избирателните права принадлежат на собствениците на къщи. Точно по това време във Варна се заселват българи от Северна Добруджа, Бесарабия и др., които нямат собствени къщи и живеят под наем. Митрополит Симеон отправя упрек към Баумгартен, че не проявява по-голямо съчувствие на българите.
И на 16 ноември не се осъществяват изборите, а напрежението между българи и гърци нараства. По заповед на Баумгартен председателят на временния градски съвет Петър А. Попов извиква в конака гласните на 18 ноември 1878 г. По всяка вероятност и тогава не се стига до компромис, защото чак след седмица, на 24 ноември 1878 година Баумгартен с приказ N 34 утвърждава за председател на Варненски градски съвет Велико Христов и за постоянни членове Ахмед Афи Ефенди, Стерю Анастасиади и Стефанаки Папазоглу (Пападопуло). За главен секретар е назначен Костаки Стойков. Всички те, според приказа, встъпват в длъжност на 1 декември 1878 година.
Този състав не е случаен, както и разпределението на длъжностите. Като се изключи немаловажната, но техническа длъжност на Костаки Стойков, градският съвет е поверен на един българин, двама гърци и един турчин. Председателското място е дадено на българин за сметка на двата гръцки мандата. Този паритет е постигнат благодарение на личностните качества и обществени прояви на Велико Христов. Той се ползва не само с доверието на българите, но и на турците, а гърците, арменците и евреите са били впечатлени от търговските му успехи далече преди Освобождението. Велико Христов е един от първите българи, който още преди Освобождението търгува директно с Великобритания и Бразилия, където изпраща двамата си сина. Неговата търговска къща "В. Христов и синове. Варна-Лондон" е една от най-крупните във Варна, която излиза на световния пазар. Велико Христов (1828 - 21.X.1902) е роден в село Недялковци, Еленска околия. През 1832 година родителите му Христо и Велика се преселват в Разград. Със съдействието на русенския гръцки митрополит Синесий Велико Христов учи в Русе до 1847 година в гръцко училище. Завръщайки се в Разград той се захваща с търговска дейност. Поради липса на капитали се сдружава с Коста Домусчиолу, който имал кантори във Варна и Цариград. През 1868 година Велико Христов се установява във Варна. Наред с успешната търговска дейност, той се включва активно в дейността на Българската община в града. Макар че има гръцко образование, той е един от най-ревностните радетели на българщината във Варна от 70-те години на ХIХ век. От 1876 до 1878 година Велико Христов е в Цариград. След Освобождението се завръща във Варна.
Другият българин, Костаки Стойков, "също говори гръцки, турски и донейде френски".
Стефанаки Пападопуло е хазяин на губернатора Баумгартен. Вероятно това е причината на 20 декември 1878 година Баумгартен да назначи сина му д-р Василаки Пападопуло за общински лекар въпреки протеста на българите. Дори били събрани "136 подписа на българи и арменци, които гарантират с движими и недвижими имоти" за своя кандидат.
Стерю Анастасиади е млад, амбициозен човек, един от малкото гърци, които са си дали труда да научат български. Роден е във Варна. Преди Освобождението е чиновник по железниците. За него К. Иречек споменава в дневника си на 14 ноември 1879 година, че в I Обикновено Народно Събрание "има един народен представител грък от Варна, Стерю Анастасиади (бил вече и в Търново), говори и български, нахален тип." Той се ползва с благоволението на Марко Балабанов, който ходатайства пред министър-председателя Драган Цанков да му даде служба във Варна.
На 5 декември 1878 година Временният градски съвет предава документите на новия, а на 7 декември е описано и прието цялото имущество на общината. Финансовият отчет на Временния градски съвет е връчен през януари 1879 година, но поради отсъствието на Велико Христов и Стерю Анастасиади, които са депутати в Учредителното събрание, докладът е върнат на Петър А. Попов и приет чак на 7 май 1879 година.
На 10 декември 1878 година с подобаваща тържественост митрополит Симеон освещава новото българско мъжко училище. Присъстват губернаторът, полицмейстерът и много народ. Митрополит Симеон използва ситуацията, за да внуши на Баумгартен, че българите във Варна трябва да се толерират: "Аз се възползвах от случая да кажа няколко думи подир водосвета и да уверя народонаселението, че градските власти във Варна, начело на които стои Негово превъзходителство Баумгартен, са обещали, че ще ни поддържат в училищното дело и ще ни подкрепят." Митрополит Симеон се решава на този несъвсем дипломатичен натиск, защото дефицитът на училищния бюджет на българските училища във Варна е огромен и единственото разрешение на проблема са субсидии. Още на тържеството губернаторът предупреждава насаме дядо Симеон, че "доходите на градския съвет ще се разпределят така, щото да се спомогне съразмерно и на училищата на другите (религиозни) общини". Скоро след това, на 20 декември 1878 година, Баумгартен предизвиква българите с назначението на д-р Василаки Пападопуло за общински лекар, въпреки събраните "136 подписа на българи и арменци". Протестът на българите не е проява на някакъв каприз, а разбиране, че обществените длъжности трябва да се заемат от хора, които са въодушевени от изграждането на нова България. Варненските гъркомани точно срещу това работят или, най-малкото, агитират в полза на кралство Гърция, но поради численото и социалното им положение във Варна, те имат формалното право върху управлението.
Винаги обаче настъпва момент, в който се проявява лоялността към държавата. За варненските гърци и гърчеещи се този момент е свикването на първия набор на Българската войска. От шест хилядното гръцко население само 7 момчета са се явили. Това вбесява губернатора и той заповядва да се направят нови списъци на новобранците. За да се спасят от военната служба, масово бягат от града с помощта на пристанищните власти в лицето на Димитър Бюсетил. Баумгартен е принуден да предприеме твърди мерки, за да изпълни задълженията си и да свика набора. Това предизвиква бурно недоволство сред гърците и гагаузите. Недоволството им се излива върху митрополит Кирилос: "На 21 декември 1878 година, като се поискаха от варненските гърци и гагаузи солдати, събраха се мъже , жени и отидоха при гръцкия владика, комуто съдрали  дрехите, блъскали го и му поизскубали малко брадата, като му казали: - Ние си живяхме добре и като братя с българите, но вие ги проклехте и ни казахте да не ходим в църквите и къщите им; да не си даваме момичетата на българските ергени... взехте ни и пари да ни правите гръцки поданици и ни казахте, че ние няма никога да даваме войскари... - Но при пристигането на малко войска тая гръцка грамада се разпиля. Полицията заповяда да се затворят механите два дена." Използвани са две роти войска за разпръскване на гъркоманската демонстрация, но въпреки това протестиращите държели на своето, че ако трябва да отбиват военна служба, ще изпращат мъжете и синовете си в кралство Гърция. На 22 декември 1878 година губернаторът настанява в домовете на протестиращите по няколко войника, като на всеки войник домакините трябвало да плащат по два франка. Скоро тази мярка дава резултат.
През месец декември 1878 година се провеждат и избори за окръжен съвет. За членове на окръжния съвет са избрани по един представител на гърците - хаджи Янко Флори, на мюсюлманите - Мюлязим Халил Ефенди, на българите - Сава Доброплодни, а за председател - Димитър Икономов.
По същото време, края на месец декември, върви подготовката за Учредителното събрание. Както е известно, депутатите в Учредителното събрание са три категории: по звание - 117, по избор - 88 и назначени от руския императорски комисар - 19.
Във Варна още през първата седмица на декември окръжният началник призовава гласните да изберат двама депутати, но окончателният избор става чак в края на месеца. Двамата депутати по избор са Стерю Анастасиади и Осман Бей.
По звание депутати са Варненско-преславски митрополит Симеон, който същевременно е избран и от Шумен; Варненският гръцки митрополит Кирилос, председателят на Варненския губернски съд Яков Геров, председателят на окръжния съд Георги Велчев, председателят на Балчишкия окръжен съд Михаил Паничерски, председателят на Варненския губернски съвет Андрей Стоянов, председателят на Варненския окръжен съвет Димитър Икономов, председателят на Варненския градски съвет Велико Христов, председателят на Балчишкия окръжен съвет Васил Холевич. Назначен от руския императорски комисар е Янко Славчев.
В писмото си до руския дипломатически агент в София варненският вицеконсул Теодосий Лисевич дава кратка характеристика на всеки депутат: "Българите избраха търговеца Я. Славчев, Я. Геров, председател на губернския съд, родом от Одрин, който дълго време е служил секретар при Екзархията, умен и голям патриот; Г. Велчев, председател на окръжния съд, преселник от Болград в Бесарабия, възпитавал се в Букурещ и Париж, човек с либерално направление, но със слаб характер; Д. Икономов, председател на окръжното управление, европейски образован човек и също с либерално направление; Стоянов, вицегубернаторът, от Македоия, който се е възпитал в Москва и е бил на наша държавна служба в Градно. Всички тия лица са въодушевени относно организацията на своето отечество." Те се събирали в дома на митрополит Симеон, за да обсъждат действията си и се споразумели, ако бъдещият български монарх е от немски произход, трябвало да се дават повече права на министрите му, а ако е русин или славянин по произход, трябвало да му дават повече права. И след избора на княз Батенберг за български монарх тези настроения остават според френския вицеконсул във Варна Е. Боасе. На 21 април 1879 година той с телеграма съобщава на френския шарже д'афер в Цариград за избора на Батенберг: "Българите са много доволни, но предпочитат граф Игнатиев или княз Дондуков"
Митрополит Кирилос питал Цариградската патриаршия дали да участва в Учредителното събрание и как да се държи. Осман Бей също отива в Цариград за инструкции.