ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ И ПРЕВРАТА

Новината за преврата предизвиква различни реакции сред варненското общество. Управляващият британското консулство във Варна А. Ж. Брофи пише на дипломатическия агент в София Ласелс, че "умовете на хората не бяха съвсем неприготвени за подобна случайност, защото съществуваше едно тайно незадоволство, едно чувство, че всичко не отива тъй добре, както би трябвало, един страх, който споделяха и по-интелигентните приятели на бившето министерство, като виждаха строгите мерки, да не кажа повече, към които прибягваше властта против своите политически противници."
"Обнародването на княжеския адрес произведе, иска ми се да кажа, положително благоприятно впечатление, и затова аз мисля, че две трети от бъдещите депутати във Великото народно събрание ще гласоподават за изменението на настоящата конституция, понеже такова е изискуемото болшинство, защото от някое време насам често съм чувал от устата на всички класи на населението на България, особено от устата на селяните, следния въпрос "Защо князът не направи нещо?" Онези, които след късото и въвеждащо в заблуждение телеграфно съобщение подозираха, че е станал държавен преврат, убедиха се, като прочетоха целия текст, че Князът е действал според постановленията на конституцията."
В писмото твърде аморфно са очертани двете политически гледни точки към станалото на 27 април 1881 година: Едната, на тези, които са очаквали подобна развръзка и другата, на онези, които "подозирали, че е станал държавен преврат". И френският вицеконсул Анри Мотте трудно се ориентира в обществените настроения в града. В донесенията си пише, че новината за министерската промяна е приета благоприятно. Съобщава за изпратени от Варна поздравителни телеграми до княза, но в същото време подчертава, че не може да прецени значението им, както и политическите последствия в бъдеще. Сигурен е само, че служители и чиновници се притесняват дали ще последват уволнения.
Навярно консерваторите във Варна са имали предварителна подготовка, защото още на 27 април, когато получават телеграмата за преврата, я преписват многократно и разлепват преписите по улиците, кръчмите и кафенетата. От своя страна Кръстьо Мирски веднага мобилизара либералите да ги късат. В същото време консерваторите събират подписи под благодарствен адрес до княз Александър I, че е направил такава решителна крачка. Събрани са около 400 подписа на българи, турци, евреи и арменци. На 29 април 1881 година адресът е изпратен по телеграфа, а вестник "Свободна България" го отпечатва на 2 май.
А. Ж. Брофи изказва съмнение, че "подобен адрес може, разбира се, лесно да бъде заръчан с партизанска цел, но в настоящия случай аз вярвам, че изразените чувства съотвестват на истинските чувства..." Английският консул е прав и в двете си твърдения. Адресът е с ясно изразени партизански цели, поощрявайки княза в авантюра, от която изгода имат консерваторите, но самото съдържание на адреса не надхвърля обикновените верноподанически чувства.
И френският вицеконсул Анри Мотте докладва, че разлепената по стените на къщите във Варна княжеска прокламация предизвиква различни коментари: "Отначало се мислеше, че княз Александър I желае да се откъсне от опеката на Русия, която при император Александър III не е такава, каквато беше при Александър II, и че това решение е взето в резултат на австрийски и германски интриги." Повод за подобни съмнения е завръщането от Петербург на княз Александър I през Берлин и Виена. От друга страна има съмнения, че не е по силите на генерал Ернрот и руските офицери да се занимават с политическа дейност, дори и по нареждане на техния император. Анри Мотте докладва на 29 април, че общественото мнение във Варна се е охладило след запознаването с Прокламацията. След толкова битки с гъркоманите за отстояване на българщината, варненските българи са засегнати от твърдението в прокламацията, че администрацията е неспособна и че мнозинството от служителите са неспособни и недостойни. Те намират това за дискредитиращо държавата и смятат, че князът е прекалено строг и несправедлив в констатациите си, както по отношение на българския народ, така и по отношение на изпълнителната власт.
Идеята за въвеждане на Държавен съвет е тълкувана от някои варненски среди като намерение князът да предостави властта на армията, за да постигне целите си. Други смятат, че антилибералните възгледи на руския цар тласкат княз Александър I към промяна на Търновската конституция с аргумента, че народът все още не е достатъчно мъдър и интелигентен за да я прилага. Според френският вицеконсул това е грешка, която вещае опасности за народа, ако я приеме. Анри Мотте твърди, че сред някои среди съществуват опасения за намеса на руските офицери по време на изборите за II Велико народно събрание. Опасенията са основателни, защото осъждането на атентата от 1 март създава отрицателни настроения към свободата на изборите. Притесненията от консервативна реакция на руските офицери са присъщи на либералите. Те са на мнение, че манипулирането на изборите от княза, за да назначи свои протежета и предвижданите конституционни промени, ще разедини българския елит в града. Все още не е известно отношението на гърците и турците към събитията, но съществуват съмнения, че те ще следват общата вълна. По-целенасочени действия либералите упражняват сред селското население.
Либералите са лишени от аргументи и възможност за противодействие, защото рискуват да бъдат обвинени в непочитане държавния глава само защото е упражнил конституционното си право да уволнява и назначава министри. За да дискредитират в тази посока местните либерали, консерваторите разпространяват слуха, че във Варна и Търново "пред очите на Каравелов са държани нихилистически банкети".
Безспорно и митрополит Симеон е посветен в начинанието на консерваторите. Той пристига от Шумен, за да се включи лично в обществено-политическия живот на Варна. Митрополит Симеон отслужва неделното богуслужение на 3 май, след което прочита в самата църква Княжеския манифест от 27 април. Тъй като рядко се случва самият български митрополит да свещенодейства във Варна, българите не пропускат подобна възможност. Поради това ефектът от прочитане на манифеста в църквата от митрополит Симеон е силен. Няколко дена по-късно бившият варненски губернатор Васил Дим. Стоянов разказва на К. Иречек как варненското общество посреща събитието. Според него манифестът шокирал гражданите. Във Варна всички били като попарени, защото хората мислели, че има разногласия само между партиите и че князът е над тях. Общото чувство било на несигурност и уплаха. В случай, че князът напусне страната, варненци се опасявали, че "щяло да настане грозна анархия: селяните щели да убиват всеки гражданин, всеки "сюртюклия". Лично Васил Д. Стоянов има опасения от насилия, ако победата се използва едностранчиво, т. е. ако последва пълна изолация на либералите от обществения живот на страната. Той е на мнение, че водачите на Либералната партия имат място в парламента, ако не за друго, то поне "за да не се вдига врява".
В началото на май и вестник "Свободна България" определя своята позицията. Нейните рамки са: срещу либералите, за княза. Открито отношение към Консервативната партия не се изразява. Според редакторите на "Свободна България" "най-лесното нещо беше да се пробужда народа на бунт против своите угнетители турците, с което днес се толкова хвалят Стамболов и сие, но не е тъй лесно, мислим, та и нема защо да се бунтува този народ сега и към своя княз, с когото е свързана неговата победа."
Когато започват и уволненията на либерали от държавни длъжности, става пределно ясна посоката на преврата. Във Варна е уволнен градският околийски началник Никола Мирски. Братята Кръстьо и Никола Мирски се залавят с агитация в града и околностите му. Под претекст, че са поканени за училищните тържества в чест на Кирило-методиевото дело (11 май по стар стил), те посещават село Гебедже (Белослав), село Гевреклер (Калиманци) и село Гюн-Ялъа (Слънчево). Кметовете на селата са либерали и навсякъде Кръстьо Мирски държи речи в църквата или в училището. Това не остава тайна за новата власт, която изпраща един старши стражар да ги шпионира.
До 11 май либералите главно изразяват недоволството си от преврата и плашат селяните, че княз Александър I като "пруски офицер" ще доведе немски офицери. След като княз Александър I дава публична гласност на исканията, които смята да представи на Великото народно събрание, либералите минават към целенасочени действия. Всъщност князът поставя ултиматум: или се приемат исканията, или абдикира. Ултиматумът на княз Александър I е в три точки: 1) Искат се извънредни пълномощия за срок от седем години, през което време князът, вследстве на създаденото положение да може да издава укази за учредяване на нови държавни органи, за въвеждане подобрение във всички клонове на вътрешното управление и за обезпечаване условия на правителството за редовно извършване на неговата служба; 2) Да се отложи редовната сесия на II ОНС, като бюджетът, вотиран за текущата година има сила и за следващата; 3) Преди изтичането на седемгодишния срок княз Александър I да свика Велико народно събрание с цел преглеждане на Конституцията въз основа на създадените учреждения и придобит опит.
Денят 11 май, когато княз Александър I оповестява своите искания, е празникът на славянските просветители св. св. Кирил и Методий. По този повод кметът в оставка Янко Славчев поздравява княза и го кани "и тоя сезон" да "благоволи да удостои града със своето честито посещение". След седмица, на 19 май, предстои Янко Славчев да предаде кметската длъжност на Михаил Колони, поради което бърза да подсигури започнатото дело от лятото на 1880 година. Княз Александър I решава втората половина на юни да бъде във Варна и от там направо да отпътува за Свищов.
Срещу княжеските искания и запазване на конституцията е политическата линия, очертана от либералните органи вестник "Независимост" и "Работник". Кръстьо Мирски полага максимални усилия в пропагандата на тази позиция сред варненската общественост. По думите на "Свободна България" "на 16 май Кръстьо Мирски четял с ентусиазъм в слух онези докачителни за Негово Величество статии в "Работник" и "Независимост", а на 19 май е ходил по Мусалата наред по кафенетата и кръчмите, в които е четял откритото писмо на Сукнаров".
След 11 май дилемата "князът или конституцията" вече измества общественото внимание от преврата към политическото бъдеще. За либералите бъдеще без конституция е ново робство. Същото предричат и консерваторите след евентуална абдикация на княз Александър I. В директната си агитация и едните и другите трансформират дилемата едностранчиво: "за" и "против" конституцията без да се визира княза или обратното. Между тези две крайности има поддръжници на преврата, които обаче не приемат суспендирането на конституцията. Княжеските искания им подействат отрезвяващо, за което говори една телеграма от Варна до "Независимост":
"...Те (княжеските искания) като гръм паднаха върху тукашното население. Никога подобни условия не сме си предполагали, казват и самите консерватори. Тези последните прибавят: Нека падне отговорността в този случай на неискрените и лукави подбудители, които предизвикаха това критическо положение на отечеството ни. Това е отнемане правата на народа, но никак подобрение положението на работите. И либерали и консерватори единодушно казват ще браним конституцията." На пръв поглед тази телеграма обслужва либералните политически позиции, но нейната обективност се потвърждава в донесенията на френския вицеконсул Анри Мотте. На 27 май/8 юни 1881 година той съобщава, че княжеският манифест предизвивка дълбока промяна в първите оценки.
"Първоначално, когато стана въпрос за недоволството на княза от управлението, отношението на варненци бе положително, но когато излезе манифеста и стана въпрос за конституционни промени, общественото мнение се раздели: За едни това е насилие над конституцията, а други говорят за основен ремонт на конституцията. Идеите на консерваторите и либералите се оценяват от гледна точка на бъдещето политическо състояние на България. Повечето от консерваторите и от тези, които се страхуват от либерализма на конституцията, заявяват, че за честта на страната и за достойнството на нацията предпочитат пред крайните свободи на настоящата конституция диктатура на един чуждестранен принц. Те са решени да подкрепят княз Александър I за една промяна на конституцията, но техният патриотизъм ги кара да се страхуват от усложнение от един акт, в който има чужда намеса, и който ще намали тяхното политическо значение. За тях, както и за либералите, конституцията е, така да се каже, тяхното политическо раждане и те не искат този акт да бъде унищожен пред лицето на Европа. Конституцията е символ на държавността, на раждането на България и те не искат да го загубят." По-нататък в документа се прави сравнение с държавния преврат във Франция от 1851 година. Анри Мотте намира много общо между княжеския манифест и обръщението на Луи Бонапарт от 2 декември 1851 година. "Както Луи Бонапарт заплашвайки нацията със своята абдикация, насили френската конституция, така княз Александър I иска да наложи на страната една администрация, да проведе избори под военен натиск и да подчини Великото народно събрание. За тази цел князът е предприел обиколка, за да създаде свои последователи. Обществото е разделено на две групи: конституционалисти и тези, които искат да предоставят цялата власт на княза. Последните във Варна, по-малобройни отколкото може да се предположи, са представени от хора с по-слабо влияние. Имайки по-малък опит и по-малки административни възможности, те се поставят в услуга на княза, защото той предпочита да назначава свои представители във властта. Консерваторите вече прибягнаха към действие. Между тях може да се отбележи г-н Даскалов, бивш служител във вицеконсулството във Варна по време на турската власт, който се смята за един от най-активните агенти на руския посланик в Константинопол ген. Игантиев; и г-н Шишков, бивш директор на българското училище във Варна, човек, който преди известно време беше зает с Варненския съд и който е бил обявен за некадърен и уволнен. Той е натоварен да обикаля селата и да агитира в полза на кандидатите, които са за промяна на конституцията."
"Либералите са достатъчно ефектни със своите действия. Тъй като познаваха само княжеската прокламация, те се активизираха след публикуването на княжеските предложения. Либералите не могат да се съгласят с княза, който с действията си дискредитира и дезорганизира управлението на страната. Те имат влияние над селското население и понастоящем смятат за достатъчно да проведат една сериозна кампания. Либералите очакват с известно доверие резултатите от изборите за Велико народно събрание, защото мислят, че българските депутати либерали и консерватори, от една и съща националност, няма никога да се съгласят да се унищожи конституцията, давайки властта на един чуждестранен принц."
Княжеските искания и тяхното тълкуване от либералите явно смущават и издателите на "Свободна България". Те се опитват да открият в тях друго съдържание. Обвиняват "по-разпалените привърженици на Либералната партия", че представят княжеската прокламация като нарушение на Конституцията. "За съвестните и разумни хора обаче тази прокламация е знак на искреното желание на княза да се тури край на днешното безредие и безначалие и е залог, че князът честно и почтенно ще пази конституцията." В същия брой Тодор Н. Шишков развива идеята, че на българите не е необходимо "европейското конституционно събрание", а парламент само със съвещателни функции. Той отрича необходимостта от партиите, които били срещу единството на нацията и изобщо в България нямало условия за партии. Но точно под прикритието на тези разсъждения една партия се домогва до властта. В края на месец май все по-очевидно става, че зад антиконституционните идеи стоят консерваторите като организирана политическа сила. И до Варна идва информацията, че Димитър Греков е неофициален помощник на генерал Ернрот в управлението на Министерството на вътрешните дела.
Дълбоко възмутен Павел Калянджиев, реагира бурно във вестника си: "Появлението на Митя Греков (сватбарина и побойника) с няколко субекти от подобната креатура начело на държавното управление, откакто се научаваме, навсякъде в България, така и тука във Варна, произвело и произвежда в народа видимо потресение. За да се възмути най-мирния селянин и гражданин е достатъчно за миг да погледне тази фанариотска коварна душа. Допущането на побойника Митя на държавна служба е една крупна грешка."
Тази публикация рязко се противопоставя на политическите ангажименти на Тодор Н. Шишков. Той, заедно с Перикли Хавезов, са доверениците във Варна на софийските консерватори. В края на май Тодор Н. Шишков обикаля Свищов, Русе и Шумен по организационни. задачи и за набиране на спомоществователи за вестник "Свободна България". Само в Свищов получава подкрепата на "32 нови спомоществователи", но нападките срещу Димитър Греков спъват дейността му. "Гледам между другото пак на Вашия Греков, - пише на 25 май до Павел Калянджиев - което, по моето мнение, не трябваше да печатате и почти всичките тукашни консерватори не одобряват. Даже двама от подписалите на листа се отказаха. Аз ви казах, че не е време сега за тях да се пише." Същевременно вестникът е критикуван от читатели, че на страниците му се оправдава "премахването на святата конституция".
През юни Тодор Н. Шишков, който се установява в Русе, направо агитира Павел Калянджиев да постави вестника изцяло в услуга на консерваторите, които тогава разгръщат голяма агитационна дейност. Най-видните консерватори лично обикалят Княжеството. За Източна България заминава Григор Начович. В Русе се среща с Тодор Н. Шишков, който му препоръчва във Варна да се довери на Павел Калянджиев. С писмо предупреждава Калянджиев за срещата и дава инструкции как трябва да изглежда вестника, за да се хареса на консерваторите: "И ще Ви моля най-убедително, Павел Степанич, внимавайте да не се вмести във вестника нещо противно по изборите, както за княза, защото ще стане раздразнение на духовете, които и тъй са раздразнени. В някои места като Габрово, Търново, Лясковец, Плевен, Рахово и Никопол, дето сега при първите избори станали стълкновения до бой и убиване... Ако и Вий напишите нещо подобно, няма да се погледне с добро око от Негово Величество и от партията, която е с него, към която сме и ний с вестника си в последно време."
Тези усилия остават напразни. По време на изборите за Великото народно събрание консерваторите напълно се демаскират. Кръгът на "Свободна България", постепенно променя отношението си към събитията след преврата. Това, което не одобряват не е суспендирането на конституцията, а ръководната роля на консерваторите. По време на самите избори "Свободна България" открито заявява, че софийският консервативен клуб чрез своя агент във Варна Перикли Хавезов определя кои да са депутати, повечето от които били негови роднини. Не спират и атаките срещу Димитър Греков, когото представят като "най-голямото зло". Всичко това естествено довежда както до разрив между Тодор Н. Шишков и Павел Калянджиев, така и до спирането на вестника. На 4 юли 1881 година излиза последният 23 брой на "Свободна България", а неговите сътрудници минават в лагера на противниците на режима.
Като най-ревностни защитници на конституцията изпъкват във Варна братята Никола и Кръстьо Мирски, Иван Кавалджиев, Петър Мишайков и Петър Станчев. Консерваторите правят всичко възможно, за да ограничат влиянието им върху варненското общество. Особено опасен за превратажиите е Кръстьо Мирски, поради авторитета, с който се ползва сред гражданството и поради длъжността, която заема - председател на окръжен съд. Неговите действия са следени по заповед на чрезвичайния комисар за Източна област полковник Боборикин.