"Свободна България" с охота се включва в разобличаването
на някои от варненските либерали. Подробно проследяват "беснуванията на
председателя на окръжния съд Мирски по улиците и кафенетата на град Варна"
и недоумяват "как правителството търпи подобни чиновници и съдии". Нетърпими
били и Иван Кавалджиев и Петър Мишайков, които не заемат държавни служби,
но "постоянно хвалят Каравелов и осъждат действията и разпорежданията на
Негово Величество".
Консерваторите най-много се дразнят, че противниците
им говорят от името на народа без да имат такива пълномощия. Ето защо "Свободна
България" обръща внимание на "надлежните правителствени учреждения върху
подобни самозвани представители на народа".
"Надлежните учреждения" обаче не са пригодени
за антиконституционни действия и затова се налага създаването на нови.
С княжески указ от 24 май 1881 година княжеството е разделено на пет области
начело с чрезвичайни комисари. Източната област, в която е Варна, е поверена
на полковник Тодор Боборикин. Той енергично се впуска в действия, за които
Константин Иречек одобрително отбелязва в дневника си: "П. Станчев, префектът
във Варна с пълни гащи, трепери пред Боборикин..." При тези извънредни
обстоятелства реалната власт е съсредоточена в ръцете на чрезвичайния комисар.
Тази власт е необходима на първо време, за да се проведат изборите в полза
на княжеската кауза, а средствата за осъществяване на задачата са почти
неограничени. Комисарят разполага с подкомисари и военни съдилища, създадени
специално за проявите на неподчинение или несъгласие с властта. Присъдите,
които могат да налагат са смърт, която 24 часа след утвърждаването й от
военния министър се изпълнява, или едномесечен затвор. На 5/17 юни 1881
година френският вицеконсул докладва за назначаването на княжеските комисари,
за техните пътувания из страната, за новата администрация, за създаването
на военни трибунали, за прилагането на турския закон срещу свободата на
печата, за трудностите на либералите да агитират, все неща, които оприличава
с Франция от 1851 година. "Всички мерки на новата власт, пише в донесението
си Анри Мотте, се смятат за насилие и суспендиране на конституцията и се
приемат с неодобрение."
Освен чрезвичайните комисари, подкомисари и военни
съдилища по места са изпратени емисари на консерваторите и списъци на лицата,
които не бива да се избират. За Варна емисари са Никола Даскалов и Тодор
Джебаров.
Още на другия ден след указа за чрезвичайните
комисари, на 25 май по заповед на полковник Боборикин започва следствие
срещу Кръстьо Мирски. Обвинен е в "противозаконна агитация", за което свидетелстват
осем консерватори като Георги Велчев, Върбан Папанчев, Стефан Кабакчиев,
Янко Славчев и др., организирани от Перикли Хавезов. Кръстьо Мирски намира
за "противосъвестно при тези оскърбителни за положението и честта му обстоятелства
да заема длъжността" председател на Варненски окръжен съд. С телеграма
до министъра на правосъдието подава оставката си на 27 май 1881 г. Почти
светкавично е уволнен - на 30 май. На 7 юни 1881 година Кръстьо Мирски
предава "делата и имуществото" на окръжния съд на своя заместник Стефан
Кабакчиев. Гражданската съдебна власт във Варна минава в ръцете на консерваторите,
които я използват в изборната битка за Великото народно събрание. Така
например през юли 1881 година председателстваният от Стефан Кабакчиев окръжен
съд осъжда на една година затвор и 1 000 франка Иван Кавалджиев, обвинен
в нарушаване на избирателния закон. Осъден е защото публично заявил, че
недостатъчно избиратели са гласували. Вдъхновител и на това съдебно преследване
е Перикли Хавезов, а защитник на Иван Кавалджиев е Кръстьо Мирски.
Отнета е всякаква възможност за предизборна агитация.
По стените на сградите във Варна консерваторите разлепят телеграми, доказващи
руската подкрепа за преврата, с което раздвояват гражданите между патриотизма
и чувството за признателност към освободителката. "Назначаването на висши
руски офицери за княжески комисари, съобщава френският вицеконсул във Варна,
и навлизането на руски военни в правосъдието предизвикаха в страната вълна
от патриотични чувства".
Държавните институции са поставени в услуга на
консерваторите, включително и пощите. Варненската поща не приема телеграми
на либералите. Поощрява се изпращането на верноподанически адреси или обругаващи
защитниците на конституцията. До министъра на вътрешните работи е изпратен
специален протест на "възмутени варненски граждани" от отвореното писмо
на Др. Цанков, станало известно с фразата "Не ща ти нито меда, нито жилото"
по повод руското съдействие на преврата". Анонимността и съдържанието на
протеста издава, че авторът е пряко свързан с превратаджиите. Според френският
вицеконсул във Варна откритото писмо на Драган Цанков е прието като смел
акт на един патриот, който защитава свободата на своята страна. Последвалото
арестуване на бившия министър-председател "живо разбуди общественото мнение"
се казва в донесението. Накрая съобщава, че и консерватори, и либерали
"действат активно сред избирателите". Неговите впечатления са, че консерваторите
са по-активни, и че избирателите от селата проявяват незаинтересованост
към тази политическа борба.
Репресиите, моралният терор и цензурата не дават
големи шансове на либералите. Изходът от изборите е очевиден. Кръстьо Мирски
получава предупреждение от свой роднина "на 14 юни да не участва в никакви
протестации по злоупотреби в избирателния закон", за да не пострада. "То
се видя, - завършва писмото - че изборите ще бъдат таквиз, каквито се желаят
от Диктаторите." За всеки случай гласуването във Варна на 14 юни става
в казармата. Предният ден, на 13 юни, във Варна пристига княз Александър
I. На гарата е посрещнат от кмета, членовете на общинския съвет, чиновници,
водачите на религиозните общности, ученици и почетна стража. Правело впечатление,
че сред тълпата отсъстват турците и гърците. От балкона на кметството князът
държи реч, с която поставя пред варненци дилемата: искат ли да ги управлява
или да напуска. Явно гражданите са затруднени да направят своя избор, защото
на другия ден не отиват да гласуват. Подробно описание на изборите във
Варна дава френският вицеконсул: "Сутринта викачи събираха народа по кръстовищата,
викайки : Искате ли княза да управлява България или да напусне княжеството?
След което добавяха: Ако мислите, че князът трябва да остане, отивайте
да гласувате за тези кандидати: за Варна - Хавезов, директор на Българското
търговско дружество, Славчов, бивш кмет, Ахмед Ефенди и Хасан Бургазлъ,
а за Варненска област - Даскалов, бивш вицеконсул на Русия във Варна, Жеков
и двама турци. Една четвърт от записаните избиратели бяха достатъчни да
се признаят изборите за законни. Тези осем кандидати бяха избрани. Голям
е броят на негласувалите. Избирателите от гръцките райони не взеха участие
в гласуването не поради враждебност към княз Александър I, а защото българският
комитет, който е изготвил листите на кандидатите, не е включил някой от
тях."
"Бюрото за гласуване е разположено за Варна-град
в двора на конака и в двора на казармата. Руски офицери агитират за княза.
С открита агитация избирателите бяха манипулирани. Гражданите от гръцките
райони, страхувайки се, че тяхното отсъствие ще се изтълкува зле, са изпратили
адрес, в който изобщо не са засегнали принципните предложения на княза.
Занесли са го в манастира, правейки верноподанически демонстрации. Турците
са гласували вкупом за княза, съобразно с инструкциите, дадени им от търговските
агенти на Високата порта. Нито един опозиционен лист не е минал. Първите
вълнения от предложенията на княза се уталожиха. Повечето от тези, които
се наричаха либерали, се произнесоха в полза на княза. Общо се привества
една администрация, която ще има за цел да въведе ред и която няма да дава
никакви гаранции за чужденците и за техните привилегии по режима на капитулациите."
Показателно е как вестник "Свободна България"
обявява резултатите от изборите: "Представители за Великото народно събрание
по желанието и приказанието на Греков се избраха от Варна - П. Хавезов,
Я. Славчев и Н. Даскалов; от Провадия - д-р Петрович, д-р Парушев и д-р
Минчович." Общо от Варна депутатите са осем (4 турци и 4 българи), но редакторите
намират за важно да посочат само имената на консерваторите. А вестник "Марица",
когато съобщава за изборите, направо пише, че са избрани такива депутати,
които приемат княжеските условия. Лично за издателя на вестник "Свободна
България" - Павел Калянджиев - най-омерзителното е, че избраните са свързани
с Димитър Греков, на когото отделя специално внимание в броя от 27 юни.
След изборите политическото напрежение във Варна
не спада. Ежедневното присъствие на управляващия елит в града не успокоява
страстите. Гъркоманите губят своята самоувереност и изпращат депутации
и адреси до княза; българите ожесточено атакуват "фанариотството на варненските
гърци и гагаузи; либералите, виждайки общественото одобрение, продължават
агитациите в защита на конституцията, а консерваторите ги преследват с
позволени и непозволени средства. Това естествено още повече разпалва страстите.
На 26 юни митрополит Симеон разказва на К. Иречек, че руският дипломатически
агент Хитрово водил политически разговори в едно варненско кафене и след
като си заминал хората се сбили в кафенето. Този и други подобни случаи
в навечерието на Второто велико народно събрание предизвкиват съмнения
у митрополит Симеон, че може да настъпят безредици, а може би и съмнения,
че това е верния път.
Следващите стъпки към изграждане на режима се
обмислят в манастира "Св. Димитър", където за втори път пребивава княз
Александър I. Заедно с него са свитата му К. Стоилов, Корвин, Масолов,
Ползиков, секретарят на руското агентство Клоппенберг и руският дипломатически
агент Хитрово. Към тях се присъединяват барон Редизел и К. Иречек на 21
юни и генерал Ернрот на 22 юни. Убедени, че Великото народно събрание в
Свищов ще гласува исканите пълномощия, те подготвят по този случай манифеста
на княз Александър I, заявление до великите сили и указите за новото правителство.
Манифестът е дело на К. Иречек и К. Стоилов. Още с пристигането си К. Иречек
споделя с княза своите "главни идеи", след което той и К. Стоилов изработват
по един проект. На 24 юни К. Иречек записва в дневника си: "С пот на лицето
биде завършен манифестът, аз пишех, Стоилов лежеше в леглото и държеше
в ръцете си първоначалния свой проект, съставяхме го заедно." След това
прочитат текста на Хитрово, който, обхванат от "ентусиазъм, допълнил пасажа
за симпатиите на Великите сили". На 26 юни превеждат окончателния текст
на манифеста на френски и заявлението към великите сили - на български.
Консерваторите дотолкова са убедени, в успеха си, че предварително отпечатват
във Варна манифеста на княз Александър I. В него е изложена програмата,
която ще се осъществява през режима на княжеските пълномощия. Още на 27
юни Тодор Н. Шишков предупреждава Павел Калянджиев да отпечата във вестника
манифеста "щом излезе", т. е. щом Великото народно събрание гласува пълномощията.
Предварително е режисирано и "народното веселие"
във Варна за новината, че II Велико народно събрание е гласувало пълномощията.
По думите на Върбан Папанчев цяла нощ на 2 юли "народът тържествува, развеселяван
от военната музика". Във веселието не вземат участие либералите, които
"се криели в миши дупки". Особено доволен е Върбан Папанчев, че никой от
"единадесете либерали", т. е. от лидерите на варненските либерали, "не
се вестил между тържествуващия народ". От името на възторжения народ същата
вечер е изпратена поздравителна телеграма до княз Александър I, уверяваща
го, че повече от 3 000 варненци в неописуем възторг скандират: "Живей драгоценни
княже, надеждата ни е в тебе за благото на отечеството и за достигването
на историческата задача на България!" |