Българската историография отдавна е очертала
политическите, социално-икономическите и историческите измерения на Освобождението.
Независимо дали са го искали или не, съдбите на милиони хора се променят.
Освобождението променя живота не само на тези, чието национално самоопределение
е българско, но и на онези, чиито етнически произход, религия или просто
желание, е аргумент да не се идентифицират като българи. Това е особено
значим проблем за град Варна, в който българите са незначително малцинство.
Многобройното мюсюлманско население по обясними причини няма необходимото
самочувствие и обществено одобрение да играе ролята на интензивен фактор
в изграждането на българската държава. Варненските арменци и евреи тогава
нямат своя национална идеология, която би се конфронтирала с българската.
Запазвайки религиозно-етническата си индивидуалност, арменците и евреите
по свои лични мотиви се включват или не в обществено-политическите промени
след Освобождението.
Освобождението поставя гърците и гърчеещите се
гагаузи и българи в особено положение. Те са в българската държава,
но са част от гръцката църква. За разлика от други райони в Княжеството,
гръцкото население във Варна е коренно население и мнозинство в сравнение
с българите. Българо - гръцкото съперничество във Варна още преди Освобождението
е на политическа основа, а не на каноническа или етническа. Схизмата е
продукт на "мегали идея", а не на канонически съображения. За патриаршистите
гъркомани варненските българи са схизматици и натрапници в диоцеза на гръцката
църква.
Макар и малцинство във Варна, българите след
Освобождението имат мощен съюзник срещу гръцкото религозно-културно влияние
- българската държава като институция. Ето защо Освобождението противопоставя
гръцкия национализъм на българската национална кауза във Варна. Българските
амбиции са насочени към българизиране на града чрез създаване на културни
институции като училища и храмове, държавна и местна администрация, налагане
на официалния език и пр. Осъществяването на тези намерения е възпрепятствано
от гърцизма.
|