Одесос е преустановил своя градски начин на живот към средата на VII в. Както показват археологическите проучвания, неговите околности са били заети от компактни маси славяни и прабългари. 
Според византийските хронисти Теофан и патриарх Никофор, след разгрома на византийските войски при устието на р. Дунав през 681 г., прабългарите, начело с хан Аспарух достигнали до "Варна, близо до Одесос". Това е и първото споменаване на новото название Варна, което по-късно ще стане име и на града, възникнал на мястото на стария Одесос.
Южно от новото селище, на брега на морския залив е издигнат отбранителен вал, в който е била вградена колона с прабългарски знак.

Наличието на компактна маса славяни и прабългари се доказва от голямото количество селища и некрополи, открити при разкопки западно от Варна и в долината на гр. Девня. В едно от старобългарските селища в Девненската низина е открит уникален модел на прабългарска юрта.В сравнения с предишната епоха сега погребалния инвентар е коренно променен. Керамиката е по-груба, със съвършено нови форми и различна украса. Някои от съдовете са били използвани за погребални урни. Наред с трупополагането се е използвала и кремацията. Главно от тези некрополи произхождат показаните в ниските витрини накити и предмети на бита.
Коланни и ремъчни накити (метални токи, апликации и накрайници) показват елементи на старобългарския войнски костюм и снаряжение.
След приемането на християнството през 865 г., по време на управлението на княз Борис I са били изградени манастири в м. Теке Караач до Варна и край с. Равна, Провадийско - важни религиозни и просветни центрове. 
Надписи и рисунки върху камъни, трапезни съдове и архитектурни детайли илюстрират състоянието на старобългарската култура в този район. 
Изключителен интерес предизвикват двата оловни печата на българските владетели княз Борис I и цар Симеон, открити в некропол и в манастир, разположени в околностите на Варна.