Сбирката от икони на Варненския музей води началото си още от създаването на музея през 1906 г. Съществен принос за нейното комплектуване има дългогодишния уредник в музея архимандрит Инокентий Софийски (1883 - 1976).
 В експозицията на иконната живопис са включени както икони, притежание на музея, така и икони - собственост на Варненско-Преславската митрополия.
 Иконната експозиция дълго е сменяла местата си: в Девическата гимназия, в църквата "Св. Атанас", за да намери своето постоянно място в залите на Археологическия музей.
Настоящата експозиция от 130 икони и църковна утвар е подредена по хронологично-тематичен принцип. Част от паметниците произхождат от духовните околии на Варненско-Преславската епархия, а някои, това са предимно по-ранните икони, са донесени от градовете от Южното Черноморие (Бургас, Созопол), или произхождат от варненски църкви, които са съществували още през Средновековието.
 

Иконописното изкуство в Североизточна България, създадено от XVI до XVIII век е твърде разнообразно и едновременно с това и противоречиво.Противоречието идва от сблъсъка на консервативните традиции с проникналите нови влияния, променящи естетическия критерий. Отклоненията от стила на средновековните образци се появява  в минитюаризация на творбите "Св. Георги и Св. Димитър" - ХVII в., в геометризация на фигурите, водещи до изсушаване на образите - Св. Атанасий - ХVII в.  Новите идеи в иконописта  личат и в калиграфското изписване на косите им - Св. Атанасий - 18 в., в пластичната украса на нимбовете.

Златарското изкуство е играло важна роля в естетическия вкус на българина и естествено намира място и в религиозния ритуал. Златарските изделия внасяли тържественост и блясък в църковните служби.

Обковаването на иконите със сребро преминава от Византия  в страните на Балканите скоро след приемането им на християнството. Престолните кръстове са изработени по образци внесени от Константинопол, Атон и Русия. Често те са съставени от готови филигранни детайли с които се покрива вътрешният дървен кръст, украсен с миниатюрни релефи. Кадилниците и кандилата са част от църковните утвари, които повтарят формите на стари ориенталски лампади и съдове за благовония. Изложените в залата предмети от църковната утвар са с високи художествени качества.

Икономическите, политически и културни промени от края на 18 и нач. На 19 век оформят и новия светоглед на зографа, което изменя окончателно облика на иконата. Зараждат се се развиват три основни център за иконопис и резбарство - Трявна, Самоков и Банско.

В Североизточна България работят предимно майстори от Тревненската школа - Досю Коюв, Йоаникий папа Витанов, Захария Цанюв, поп Димитър Кънчов и др. Появяват се и сюжети с историческа тематика - Св.Св. Кирил и Методий - 1867 на Досю Коюв, пробиват си път и нови естетически възгледи - Св. 40 мъченици от 1849 г. на поп Димитър Кънчов.  Появяват се нови, оживени лица - Св. Богородица от Кънчо Иванчюв, Исус Христос - 1846 г на Захария Цанюв. Постепенно изчезват златните фонове на иконите, остават в миналото строгите канони. Върху иконите се изогпрафисват реални хора в реална обстановка. През 19 в във Варненско работят и по-малко известни майстори. Не всички подписват творбите си, неизвестни остават и майсторите на прекрасните дърворезбени кивоти, царски двери  и надиконостасен  кръст, принадлежащи на църкви от Варненско и преславската митрополия.

Различни по степен на художествон изобразяване са работите на местните майстори работили около и във Варна през първата половина и средата на 19 век. Сред тях са зографите Димитър от Созопол, Никола Сотириади от Констатинопол, Хаджи Анагности, Георги, Константин и др. Почти всички се поддават на новите модерни течения и черпят също така и от народното  творчество в неговото многообразие и багри.Много често новите модели пристигат от Атон - "Св.Богородица Портаитиса Иверска -1815 г. Вместо отвлечения, сух образ на светеца се появява образ близък и разбираем за съвременника - образ на страдащия за идеята и вярата - Св. Марина - втората половина на 18 в от Вионос, "Св.Димитър и Св. Мина - 1844 г."

Всеки от авторите вече има свой самостоятелен пейзаж, появяват се многопланови композиции - "Св. Архангел Михаил - 1840 от Никола Сотириади.