ЕЛИНИСТИЧНА ЕПОХА
Одесос през елинистическата епоха
зала 9
hall 9
(средата на IV - средата на I в.пр.Хр.)

Включен за няколко десетилетия в границите на македонската империя на Александър Велики, след смъртта на неговия наместник в Тракия - Лизимах (281г.пр.Хр.), градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното Черноморие.
През този период Одесос осъществява връзките на тракийските племена на север от Стара планина с Черноморския и Средиземноморски свят и достига своя най-голям разцвет.

Свидетелство за неговото икономическо въздигане е започналото сечене на собствени монети - отначало от бронз, а по-късно (след IIв.) пр.Хр.) и на големи емисии (тетрадрахми) от сребро и статери от злато.
Вносът от Средиземноморските и Черноморските райони не прекъсва - това се вижда от голямото количество чернолакова керамика, златни накити, лампи и амфори. В града се развива и собствено производство на керамични съдове, бронзови украшения, лампи и пр. Характерни за търговския внос от Египет и Палестина стават стъклените и алабастрови съдове.
Одесос се превръща в един от важните центрове на производство на теракотови статуетки. Варненският археологически музей притежава най-голямата сбирка в България от подобни изображения.
Във витрините са показани теракоти с най-разнообразни сюжети на божества - Дарзалас, Афродита, Деметра, Ерос, сатири, вакханки; жанрови статуетки - танцьори и музиканти, актьори, роби, жени и мъже в типично за епохата облекло; животински фигурки -детски играчки - петел, бик и пр.
Наличието на голямо количество строителна керамика - покривни керемиди и покривни фигурални украшения (“сими” и “антефикси”) свидетелства, че архитектурния облик на древния град  не е отстъпвал на останалите антични градове по Средиземноморието.
 През този период в религиозния живот на Одесос настъпва съществена промяна - като върховно божество в пантеона на града се издига тракийският бог Дарзалас. Това е засвидетелствано, от изображението му върху монетите на града, от редица теракотови статуетки, както и от една уникална миниатюрна оловна статуетка, датирана от IV в.пр.Хр. 
Очевидно тази промяна в организацията на религиозния живот на античния град е резултат на засиленото присъствие на тракийско население в града.

   
А р х е о л о г и ч е с к и    м у з е й   В а р н а
www.varna-bg.com © 1997, 2000; 2002