 |
|
|
| Началото на Варненския археологически музей
е поставено от група учители от Варненската мъжка гимназия
и общественици, чиято любов към историческото минало довежда до
създа ването на малка сбирка от археологически паметници. Макар и
просъществувала твърде кратко (1888 - 1892 г.) тази сбирка
поставя началото на трайния интерес към миналото на Варна и Варненския
край. Създаването на музея и по-нататъшното му развитие е
тясно свързано с името на двамата братя Х. и К. Шкорпил, по
народност чехи, които след Освобождението на България от турско робство
дошли да подпомогнат развитието на образованието и културата в братската
славянска страна. Те се установили за постоянно във Варна през 1894 г. С активното съдействие на К. Шкорпил през 1895 г. музейната сбирка била възстановена. На 12 декември 1901 г. група общественици и учители създали Варненското археологическо дружество, което десетилетия е основният двигател на интереса и изучаването на миналото на Варна, Варненския район и Североизточна България. Първостепенна задача на дружеството била и създаването на археологически музей. В резултат на активната събирателска и изследователска дейност идеята била осъществена. На 11 юни 1906 г. в едно от помещенията на Девическата гимназия (сега Археологически музей) била тържествено открита експозицията на музея. За директор бил избран всепризнатият изследовател на миналото на Североизточна България К. Шкорпил, който останал негов ръководител чак до смъртта си през 1944 г. През 1945 г. Варненският археологически музей е обявен за държавен. Негов директор става М. Мирчев. През 1952 г. музеят е преместен в предоставена за целта училищна сграда на ул. Шейново Nо 5. Богатите сбирки на музея, богатите традиции в изследователската и събирателската работа стават основната база за създаването и на други музеи в града като Военноморския музей, Етнографския музей, Музеят на Възраждането и др. От 3 март 1983 г. музеят се намира отново в настоящата сграда, която единствено дава възможност за показване и съхраняване на неговите богатства. В продължение на повече от 120 годишното си съществуване Варненският археологически музей е извършвал постоянно археологически изследвания и разкопки на редица обекти в цяла Североизточна България, които са обогатили неговите фондове. Тъкмо те са представени и в експозицията на музея. В Археологическия музей - Варна се пазят повече от 100 000 предмета - паметници на миналите епохи от Варна, Варненско и Североизточна България. Най-значимите от тях (една десета от цялата колекция на музея) са показани в неговите изложбени зали. Към Археологическия музей във Варна са и двата големи исторически обекта Римските терми на Одесос обхващащи площ от 7 000 кв.м. и уникалния за българското черноморско крайбрежие Аладжа манастир намиращ се на 18 км. от Варна, близо до курортния комплекс "Златни пясъци" В Археологическия музей Варна са работили известни учени, проучaвали паметници от различни исторически епохи. Сред тях наред с братя Шкорпил видно място заемат архимандрит Инокентий Софийски - събрал и съхранил стотици икони, Сергей Покровски - изследвал антични и средновековни обекти, Милко Мирчев - епиграф и разкопвач на Римските терми и средновековни обекти, Димитър Димитров изследовател на прабългарски и славянски некрополи и проблематиката на Първото българско царство, Горанка Тончева -изследвала редица обекти от античността и т. нар. наколни селища от Варненските езера, Алекандър Кузев - проучвал средновековните църкви на Варна, работил по проблеми на историческата география на Долния Дунав. Михаил Лазаров - изследовател на античната епоха, ръководител на подводни проучвания и на проблемите свързани с проучването и опазването на археологическия резерват Одесос. Сега с проблемите на праисторията и Варненския некропол работи Иван Иванов. С изучаването на ранното християнство и античната археология работи Александър Минчев |
| А р х е о л о г и ч е с к и м у з е й В а р н а |
|
www.varna-bg.com
© 1997, 2000; 2002
|